Някои идеи за реформи в социалната сфера – или как да не си губим времето, докато спорим по някои вечни теми

През последните години толкова много се дискутира въпроса с реформите в България, че съвсем естествено може да наредим говоренето за реформи до другите два национални спорта – правенето на политика и разбирането от футбол. Едва ли има българин, който да не може компетентно да се изкаже за реформата в съдебната сфера, здравеопазването, образованието, администрацията, напоследък в енергетиката и други важни, по-важни и най-важни обществени сфери.

Социалната сфера и тя не е подмината, в контекста на говоренето за пенсионна реформа. Постепенно и най-незаинтересованите разбраха, че пенсионната реформа включва елементи като увеличаване на пенсионната възраст, изравняване възрастта за пенсиониране между мъжете и жените, лимитиране на правата за ранно пенсиониране, леко увеличаване на осигурителните вноски, премахване на някои непривични за пенсионната система дейности и финансирания, и т.н.

По принцип, обществената и експертна дискусии са нещо хубаво, което теоретично би трябвало да доведе до намирането на някое от най-добрите решения. Но какво става, когато дълги години само се говори и малко се прави: Първо, хората губят ентусиазъм, а той е от изключително значение за реализирането на важните и тежки реформи. Второ, много често се губи момента – не е все едно дали ще увеличаваш възрастта за пенсиониране от 2000 или от 2020 година. Ефектите са различни. Трето, когато едни и същи неща се дъвчат години наред, то се пропускат множество други полезни дела, които могат да се свършат. Но поради вторачването и нищо правенето по няколко теми (колкото и важни да са те), се губи обществена енергия и се пропускат възможности, върху които би могло да се формира много по-лесно консенсус.

Някои от тези пренебрегвани теми в социалната сфера дискутираме по-надолу. Моментът е подходящ – ново (може би реформаторско) правителство, нов деветгодишен програмен период и не по-малко важно, след големите реформи от края на 90-те години на миналия век и първите години на новото столетие, реформите в социалната сфера позатихнаха. Като, че ли, сал, една пенсионна реформа ни остана да направим и ще може да обявим края на историята (по Фукуяма) в социалната сфера.

И така! Какво може да правим в социалната сфера, докато се разбираме за пенсионна реформа, коледните добавки и минималната работна заплата?

Първо, префокусиране на социалната политика от същността на услугите към отделния човек. Към момента, системата е организирана така, че съвкупност от институции предлагат специфични услуги на хората, като центъра на вниманието е не човека и неговите проблеми, а компетентността и правомощията на институцията. Когато един безработен, беден, нездрав, ниско образован и най-вероятно със социални, семейни и психологически проблеми човек отиде в Агенция по заетостта (ще се съгласите, че много от най-нуждаещите се хора в страната имат точно такъв профил ), то там той може да получи оферта за участие в някоя програма за квалифициране и/или временна заетост. Ако, същият човек отиде в Агенцията за социално подпомагане, то може да му помогнат да се възползва от някоя социална услуга или да получи малка социална помощ. Като цяло нито един от неговите проблеми няма да бъде решен дългосрочно и в най-добрия случай някой от проблемите ще намери краткосрочно решение – например 12 месеца ще има заетост по програма, или ще получи енергийна помощ за зимата и други подобни.

Съвсем различна ще бъде картината, ако се създаде организация, при която се третират едновременно по-голяма част от неговите проблеми. В рамките на общ, интегриран подход, човекът може да получи първоначална консултация от „консилиум” от експерти в различни сфери (но под една шапка), които да идентифицират най-важните лични проблеми. След това човекът да получи нова квалификация, възможност за заетост, социална услуга за гледане на дете или болен родител, психологическа/медицинска услуга за преодоляване на алкохолна зависимост и т.н. И всичко това да става в рамките на едно „гише” или една програма, или една структура или един координационен механизъм и т.н. Така, организацията за предоставяне на интегрираните услуги ще се изгради около отделни целеви групи, Човека, с главно „Ч“ и неговите/нейните лични проблеми, а не около специфичната дейност и компетентност на съществуващите институции.

Второто направление на бъдещи реформи е в посока намаляване на монополното влияние на Агенция по заетостта в сферата на активната политика и паралелно засилване участието на частния и неправителствен сектор при осигуряването на различни услуги на пазара на труда. Подобна реформа беше извършена в България в сектора на предоставяне на социалните услуги, където голяма част от услугите в общността бяха делегирани от държавата на местните власти и частния и неправителствен сектор. За 10-на години секторът се разви в посока конкуренция, повече доставчици, разнообразяване на услугите, подобряване на качеството, многобройна заетост и други.

В същото време, в сферата на заетостта, почти цялата политика се реализира от Агенция по заетостта. Това, по обективни причини, води до ограничаване на възможните услуги, по-нисък ефект върху пазара на труда, неразвитост на модерни услуги (кариерно развитие, психологическа и семейна подкрепа, временна заетост, трудови борси, регионални обсерватории, интегрирани услуги…. ), по-ниско качество на услугите, липса на регионален фокус на политиката, формално третиране на големи групи нуждаещи се (хората с увреждания, възрастните, високо квалифицираните….). Всички тези недостатъци не са проблем на лоша организация или некомпетентност в Агенцията по заетостта. Напротив, там работят едни от най-добрите специалисти или са създадени едни от най-модерните организации на работа. Големият проблем е, че няма как една организация или един трудов посредник едновременно да бъдат добри във всички възможни направления на работа в сферата на пазара на труда. Много от полезните действия по заетостта могат да бъдат аутсорсвани, например:
• Работа с конкретна целева група – хора с ментални и/или физически увреждания, младежи, възрастни, дългосрочно безработни. Специализацията и конкуренцията за работа с конкретни групи ще доведе до многократно по-добри резултати
• Работа по конкретни дейности – кариерно развитие, психологически услуги, интегрирани услуги и т.н.
• Работа в конкретни сектори на икономиката
• Работа в конкретни географски региони
• Изследователска и аналитична дейност на пазара на труда

Всички тези направления в сферата на заетостта остават сравнително неразвити и най-вероятно ще си останат такива, ако не бъдат целенасочено отдадени на неправителствения, частния сектор и този на местните власти по примера на сектора на социалните услуги.

Трето направление на промени е децентрализацията на някои от основните социални политики (пазара на труда, здравни услуги, квалификационни услуги) по примера на сектора на социалните услуги. Сегашната политика се реализира предимно на централно ниво с национални програми без да се отчитат регионалните аспекти на местните пазари на труда. Макар, че последните 20-30 години се говори за глобална икономика, паралелно с това върви и практиката на регионална и/или клъстерна конкуренция, които са в основата на създаване на конкурентни предимства. За това би било хубаво да се даде повече свобода на регионите да изследват, планират, изпълняват и оценяват състоянието и политиката на регионалните пазари и общности и то в условията на взаимна конкуренция.

И четвърто, което е комбинация между горните три – развитието на интегрираните услуги/подход, разделението на дейността по целеви групи, насърчаването на неправителствения и частния сектор и децентрализацията (регионализацията) в социалната сфера ще доведат до бум на т.нар. социална икономика в страната. Последната може да се превърне в основен сектор на заетост и създаване на блага в икономиката през следващите години, като се имат предвид демографските тенденции.

И на края, описаните посоки на развитие не претендират да изчерпват всички възможни реформи и нововъведения в социалната сфера, но със сигурност биха преобърнали философията на правене на политика и предоставяне на социални блага в обществото и икономиката.

Вашият коментар