Европейско срещу национално финансиране в борбата за повече заетост

Нещо много странно се случи на българския пазар на труда през последните 5 години. За този период броят на безработните нарасна около 2,5 пъти, а средствата, отделяни от националния бюджет за активна борба с безработицата, бяха намалени 3 пъти. Когато безработицата в страната беше на нейните естествени нива, от около 5%, отделяхме малко над 210 милиона лева всяка година. Сега, когато е над 13% и ще продължава да расте според последните прогнози на Международната организация по труда, поне до 2015 година, харчим вече пета поредна година около 70 милиона лева.

Някои биха казали, че това, което се вижда с просто око, всъщност не е това, което е. И техният основен аргумент е, че от 2012г., т.е. последните 2 години започнаха годишно да се усвояват около 140 милиона лева от европейските фондове за мерки и програми, които са насочени за борба с безработицата и увеличаване на заетостта.

Но, това, което остава на заден план е първо, че европейското финансиране по принцип би трябвало да допълва националното финансиране, а не обратното и второ, европейското финансиране е многократно по-тромаво, по-малко гъвкаво и в известен смисъл по-неефикасно. Разбира се за всички тези минуси на европейското финансиране вината трябва да се търси в собствените ни управленски решения, а не в митичния европейски чиновник, който някъде, някога, някак си бил наложил определени правила. Та какви са недостатъците на прекалената зависимост от еврофондовете в правенето на активна политика на пазара на труда?

Националното финансиране в лицето на Националния план за заетостта е едногодишен инструмент, докато Оперативна програма за развитие на човешките ресурси е деветгодишен. Националният план може да бъде преструктуриран на всеки три месеца, докато правилата на Оперативната програма, много често ни задължават да изпълняваме програми и мерки през 2014 година, които за били замислени през 2006 година. На практика, пътят от зараждането на една инициатива по Националния план за заетост до подпомагането на един безработен може да отнеме не повече от 6 месеца, докато по Оперативната програма, времето е от 2 до 4 пъти по-дълго.  Това е и една от причините, в последните години, характеризиращи се със силно изразена циклична безработица, да се набляга на структурни програми, финансирани от Оперативната програма. Просто тези програми бяха разработени в годините на силен икономически ръст и очевидна структурна безработица.

Изпълнението на програми и мерки по Оперативната програма изисква много повече административна работа и много по-малко работа с конкретните безработни лица. През последните 10 години имаме намаляване на броя на трудовите посредници с около 30%, и увеличаване на тези, които работят с еврофондове в рамките на Агенцията по заетостта с повече от 4 пъти. Тези, които останаха в бюрата по труда, отделят все повече време за безкрайните бюрократични изисквания на Оперативната програма и много по-малко време за конкретните нужди на безработните лица.

Агенцията по заетостта се опитва да компенсира по-малкото трудови посредници с наемането на такива по проекти на Оперативната програма. Но това е временно. Има проект, има посредници. Няма проект, няма посредници. Това означава, че броят на хората, които се борят с безработицата не зависи от нейните нива, а от това на какъв етап от програмния цикъл се намира Оперативната програма. Може да се окаже, че ще има години, когато няма да има допълнителен състав, защото просто не са стартирали проектите по оперативната програма. В допълнение, качеството на работа на един служител, който е нает по проект за една година не може да се съизмерва с тази, на онзи, който има дългосрочна перспектива в съответната сфера.

Оперативната програма, на този етап е много по-силно зависима от собствения си жизнен цикъл и интереси (законосъобразност и нива на усвояване), от колкото от проблемите на пазара на труда. За оперативната програма много по-важно е спазването на правилата на усвояване – дали един безработен се е подписал в списъка за обучени, а не дали си е намерил работа и т.н. На практика Оперативната програма определя политиката на пазара на труда, а не неговите краткосрочни или средносрочни тенденции.

За да се търси решение на описаните проблеми има две възможни направления. Едното, националната политика на пазара на труда да се върне към националното финансиране (поне на предходните нива от около 210 милиона лева годишно), а оперативната програма да е допълващ инструмент, със специфични цели. Другото е, постепенно, правилата на оперативната програма да бъдат олекотени, да се засили нейната гъвкавост и в приоритет отново да се превърне политиката, а не инструмента за финансиране.

Вашият коментар